Ахименес
в превод от старогръцки означава боящ се от студ. Ахименесът е топлолюбиво цвете, което произхожда от Централна и Южна Америка. Патрик Браун го описва за пръв път през 1756година, когато е изследвал природата на остров Ямайка. Съществуват повече от 50 вида Ахименес. Ахименесът е от сем. Геснериеви. В естествена среда той може да се види в Мексико, Бразилия, Гватемала, Ямайка,Антилски острови, Уругвай, Колумбия, Панама, Парагвай. В зависимост какъв вид е Ахименесът стига до 30см за падащите и до 60см височина за храстовидните видове. Ахименис grandiflora в Мексико стига до тези 60 сантиметра. След откриването му цветарите много го ценят, заради това че е сравнително непретенциозно растение, което има дълг период на цъфтеж и красиви цветове.
Падащите видове
на Ахименесът, като например Achimenes longiflora са тревисти многогодишни растения. Стеблото е тънко и има зеленикаво-виолетов или зеленикаво-червен цвят, който при с порастването на растението преминава в зеленикаво – кафяв. Листата му са тъмно зелени, назъбени с яйцевидна форма. И стеблото и листата са мъхести. Цветовете са фуниевидни в началото разтварящи се до 5 венчелистчета. Цветовете на различните видове са с големина от 3 до 6 сантиметра. По начало те са виолетови, червени, сини, розови, бели и по рядко жълти и оранжеви. Сега вече има много хибриди с различни цветове.
Ахименесът цъфти много
– от края на май до края на октомври. Аз съм засушавала моя с цветове по него. Цветето се размножава с ризоми/грудки/, семена и резници. Грудките са малки, продълговати и назъбени леко като шишарки. Тъй като ахименесът има високо разположена коренова система, грудките се сеят на 1 3см дълбочина и се полива , като не се оставя саксията да остане суха, но не трябва и да се преполива. Хубаво е да има 4-5см разстояние между грудките. Саксията се слага на светло и топло място. Това се прави в началото до средата на февруари и до края на месеца, най- късно в началото на март се появяват новите растения. Ако имате вече засушена от предната година саксия, по същото време я внасяте на топло и започвате да поливате така че да не остава суха.В същия период, както при новопосетите грудки трябва да се появят новите растения. Понякога грудките на старото растение падат надолу и поникването е малко по-бавно. Ако не искате да става това трябва да извадите растението и да пресеете грудките.
Ако растението е на няколко години
трябва да се разрежда или присажда в по – голяма саксия, тъй като всяка година около една грудка израстват още 4-6 и така Ахименесът се размножава доста бързо. Аз го разреждам, а през няколко години го подновявам тъй като коренището става доста сбито. Подновяването правя, като изчаквам да израснат новите растения поне 10см и ги вадя. Махам старата пръст от саксията. Насипвам нова пръст и засаждам новите растения. Ако искате само да прехвърлите растението от една саксия в друга, изчаквате да поизсъхне почвата. Прокарва се нож между пръстта и саксията. Вади се коренището заедно с пръстта и се разрохква и раздърпва.След това се поставя в новата саксия. Почвата в която вирее Ахименесът трябва да е смес от листовка, градинска пръст и малко пясък, но дори и да не е точно такава – растението е непретенциозно. След прехвърлянето се полива и слага на светло.
Ахименесът
много обича светлината, но през лятото трябва да се пази от преките слънчеви лъчи. Много добре вирее на тераси със северно или източно изложение.Не обича течение и прекалено сух въздух. Изглежда претенциозно, но не е така. Ахименесът е едно от най-лесните за отглеждане растения, което радва с цветове цяло лято.
Ако вадите цветето на терасата е хубаво да стане когато температурите трайно се вдигнат до 20градуса. Във вегетативния период може да се наторява с торове за листа и цвят. Аз лично не го правя, но цветето си расте добре. Ахименесът изисква обилно поливане докато цъфти, но все пак да не се преполива. Хубаво е винаги пръстта да е леко влажна. Листата и цветовете не трябва да се пръскат с вода, защото се появяват кафяви петна по тях.Храстовидните видове, които порастват на височина е хубаво да се пензират – да се откъснат само връхчетата, за да се разклони растението повече, но така те ще цъфнат 10 – 15 дена по-късно.Цяло лято може да се радвате на цветовете на Ахименесът. Към края на октомври започва да се полива по-рядко докато поливането се прекрати съвсем.
Изсъхналите растения се изрязват. Саксиите се оставят да презимуват на сухо място с температура до 14 градуса.Така растението почива до февруари. Ахименесът е здраво растение и боледува рядко. Ако не го оставите да презимува навън и спазите елементарните изисквания за отглеждането му, всяка година ще се радвате на цветовете му. Ако съберете повече видове, цяло лято ще имате красива и пъстра тераса. Може би заради непретенциозността и красотата му са нарекли Ахименеса Вълшебно цвете и са смятали, че носи щастие. Вземете го. Гледайте прекрасните му цветове и бъдете щастливи.
