„Моя страна, моя България“,
„Нашият сигнал“, „Джулия“, „Арлекино“ – което и заглавие от тези да споменем в представата ни излиза най – известният певец на България – Емил Димитров. Роден е на 23 декември 1940 година в Плевен. Баща му е един от най- известните ни илюзионисти Димитър Димитров, но познат повече като Факира Мити, а майка му е била негова асистентка – Анастасия – Мадам Сизи. Тя е французойка и след години, когато се развежда с баща му, се връща във Франция.
Емил Димитров
свири на акордеон от седемгодишен. Притежава талант и за художник, но въпреки, че завършва художествена гимназия той кандидатства във ВИТИЗ „Кр. Сарафов“. Емил Димитров е приет във ВИТИЗ през 1960 година. През същата година за пръв път пее на концерт, като естраден изпълнител. Тогава публиката чува и първата му авторска песен „Арлекино“, която той изпълнява акомпанирайки си сам с акордеон. След първата си година, като студент, Емил Димитров напуска ВИТИЗ и започва кариера като естраден певец. През 1961 година излиза друга негова авторска песен – „Само тази нощ“. На фестивала в град Сопот в Полша идва и първото му международно признание.
Песента „Арлекино“
печели трета награда. Това е и първата българска песен получила международна награда. Емил Димитров е и първия певец, който издава самостоятелна голяма дългосвиреща плоча имаща невероятен успех и продадена в много голям тираж. През следващите години изнася концерти в Русия – тогава СССР, в страните от Източна Европа, в Куба пее заедно с Йорданка Христова. От 1969 година прави концерти и във Франция.
През 1970 година намирайки се пак във Франция, Емил Димитров написва песента станала най – известна -„Моя страна, моя България“. Той споделя, че е сътворил тази песен тъгувайки за България и за малкия си син. Всъщност първото изпълнение на тази песен е на френски и с друго заглавие – „Моника“, и не се пее за България, но това е обработка за Франция. Песента става много известна с това име и е изпълнявана и в други преводи – на ; италиански, немски, испански, японски.За тази песен през 1973 година Емил Димитров получава почетна плоча за най – популярен шлагер в Германия. Преди това той вече е станал член на Съюза на композиторите във Франция и плочите му там са платинени.
През 1972 година
с Богдана Карадочева, сестри Кушлеви и оркестър „Балкантон“изнася концерти в Париж. По същото време песента му „Джулия“ заема челни места в европейските класации. Има договори с известни европейски звукозаписни компании. През 1974 печели голямата награда на „Златният Орфей“. Участва във фестивали във Франция, Първия международен фестивал на естарадната песен в Истамбул, в руския „Мелодия друзей“, в Италия – Сан Ремо и други.
През годините Емил Димитров изнася над 7000
концерта в страните от източна Европа, Белгия, Франция , Куба, Австрия, Ливан, Русия, Германия, Италия, Турция. Печели награди от Българската класация – „Мелодия на годината“. Присъден му е „Златен Орфей“ още два пъти – през 1980г.- първа награда за песен и през 1995г. – награда за цялостно творчество.Пo време на кариерата си има златни и сребърни плочи в Русия, Италия и първата българска златна плоча е негова. Лауреат е на специалната награда на Съюза на композиторите във ФРГ. Получава френското звание Екселанс Ейропен и почетна грамота за развитие на френско-българските културни отношения.
Емил Димитров има два брака. Първия с Грета Ганчева. Втория с Мариета Димитрова от която има син – Емил.
През 45 годишния си живот на сце
ната Емил Димитров има над 400 песни, една част от които са авторски. Издал е много малки и големи плочи. Има 30 албума.
През 2001 година получава орден „Стара Планина“ за изключителни заслуги към развитието на българската популярна песен.
През 1999 година Емил Димитров получава тежък мозъчен инсулт, който го прикова на инвалидна количка. През 2002г. присъства на бенефисния концерт организиран от неговите приятели. Няколко години по-късно за съжаление България губи най-обичния и известен певец. Емил Димитров умира на 30 март 2005.
Той ни остави много и хубави песни: „Ако си дал“, „Арлекино’ , „Писмо до майката“ , “ Джулия“, „Ела в София“ , „Сбогом Мария“, „Моряшко сбогом“ и много други неостаряващи и любими песни.
