Един малко позабравен писател.
Роден е през 1902година в село Брезово. Еню Кювлиев в Пловдив, където работи като учител и създава учебници за децата в началното училище. От 1930 година той започва да издава списание „Детски живот“. Списанието има тираж около 30 000. Като редактор Кювлиев издава в списанието творби на Ангел Каралийчев, Чичо Стоян, Дора Габе, Елин Пелин, Асен Разцветников и други творци пишещи за деца. Списанието се краси с картинки от Стоян Венев, Илия Бешков, Вадим Лазаркевич, Цанко Лавренов, Златю Бояджиев. Списанието излиза до 1947 година.
Самият Еню Кювлиев
публикува свои творби за деца в „Детски живот“, като понякога използва и псевдонима Чик-Чирик. Освен списанието Кювлиев пише детски книжки(които аз все още чета – май не съм пораснала). Той е автор на 14 книги. Някои са сборници от разкази за деца – „Докато се пече питката“, „На Дядо-Мирчовото коляно“. Други са сборници от преразказани от него приказки. Особено увлекателен е романът му „Чичо Пей и Асма бей“, в който двете умни и хитри българчета Пейчо и Дуньо с тези прякори чрез весели хитрини наказват самозабравилите се и помагат на онеправданите. За съжаление, тъй като е обвинен във фашистки възгледи списанието е спряно, а книгите му не са издавани никъде.
До нас стигат само тези които вече са били издадени. Еню Кювлиев завършва жизнения си път през 1989 година. Доста време е забравен, но през последните 10-15 години издателите се сетиха за него и отново издадоха някои от книгите му за радост на децата.
