„Не можеш да докажеш куража си единствено с юмрук, трябва и ум.“
„Би било желателно, но едва ли може да се очаква, поне на пет години веднаж някой от професорите да дава толкова задълбочен труд!“ Това е оценката на дипломната работа на писателя когато завършва университета в Лайпциг.
Ерих Кестнер е роден на 23.02.1899 година в Дрезден в не много богато семейство. Баща му е бил седлар, а по късно започва да работи във фабрика за куфари. Майка му е била домакиня, а по късно и фризьорка, тъй като парите не са им достигали. Писателят е бил свидетел на двете световни войни и участник в едната. През 1917 година макар и само на 15 години той е мобилизиран и взема участие в Първата световна война, прекъсвайки учението си. Връщайки се у дома жив, той обаче е с много лошо здраве – войната се отразява на сърцето му. Въпреки това той завършва с отличие гимназия.
Спечелвайки Златната стипендия на град Дрезден Ерих Кестнер учи в Лайпцигския университет и то няколко специалности които завършва едновременно: немска и френска литература, философия, история и театрознание. Годините през които учи са следвоенните дни на инфлация в Германия.Стипендията му не стига за преживяване и още тогава Кестнер започва да работи във вестникарско издателство. Отначало е бил журналист, но е оценен за работата и по-късно става редактор.
Работейки Кестнер
защитава докторската си дисертация. Изхвърлен от вестника заради злободневните си виждания писателя заминава за Берлин. В края на 1927год. излиза първата му стихосбирка – „С открито сърце“. Много скоро – през 1928 година, тя е последвана от първия му детски роман – „Емил и детективите“. През следващите години започват да се издават едно след друго стихосбирки и романи – „Фабиан“, „Хвърчащата класна стая“,“Антон и Точица“, „това се случи на 35 май“, „Песни между столовете“. През 1931 година е филмиран романа му за деца „Емил и детективите“. В романите му за деца силно е много жив образа на Майката, която дава всичко за своя син. Това е основано на дълбоката връзка , която писателя има с майка си, с която поддържа постоянна кореспонденция.
Времената в Германия
обаче отново са разбунени – този път от нацизма. Кестнер не се е занимавал с политика, но не е подминавал това, което е ставало в родината му. Преживял лично на фронта Първата световна война и носейки желанието за разбирателство и свят без войни Кестнер заедно с други немски представители на писателския и учен свят, писмено слагайки подписа си призовават за премахването на нацизма. От тук започва гонението. Повечето от подписалите си заминават извън
Германия. Ерих Кестнер остава. Той счита, че е негов дълг да остане, за да може да разказва в книгите си за това което става. 10 май 1933 година – пред сградата на Берлинския университет нацистите изгарят книгите на Цвайг, Ремарк и други не харесващи се на новия режим автори.
В кладата са и книгите на Ерих Кестнер.
Писателя присъства на това. Кестнер е арестуван и разпитван множество пъти. Книгите му са забранени, а задграничните плащания за изданията се прибират от нацистите. Книгите му са издавани на над 20 езика, а някои от тях и филмирани. Тогава са били добър източник на авоари за хитлеристкия режим. Именно това – парите, които прибират от неговите произведения е причина хитлеровия режим да му разреши да публикува зад граница, но с условие да не се пише за нацизма. Така Ерих Кестнер показва куража си не с юмрук, а с ум. В Швейцария се издават „Трима мъже в снега“,
„Изчезналата миниатюра“, „Презгранично пътуване“, „Хвърчащата класна стая“. Аполитичните книги, каквито са му разрешавали нацистите да пише са романи с щастлив край, но който може да чете между редовете ще види действителността. След края на войната Кестнер живее Мюнхен. Там продължава да пише, като същевременно съ
с свои приятели създава литературно кабаре „Ди Шаубуде“, издава детско списание и е редактор в „Ню Цайтунг“.
През 1949 година излиза „Двойната Лотхен“ – друг негов успешен и филмиран роман да деца. Издава още стихосбирки, детските романи „Малкият мъж“ и „Малкият мъж и малката мис“. Награден е със Златна филмова лента за сценария на „Двойната Лотхен“ – 1951г.; Литературната награда на Мюнхен – 1956год.; наградата „Ханс Кристиан Андерсен“ – 1960; награда за литература от немския масонски орден – 1968година. Ерих Кестнер завършва живота си на 29 юли 1974 година. След смъртта му в Дрезден учредяват литературна награда „Ерих Кестнер“.
