Мястото, успокояващо сърцето,
уютният остров на твоята длан,
избягалата целувка там, където –
нейният отпечатък е гост желан.
Там заспиват всяка вечер дните,
в твоята коса, ухаеща на страст,
непокорно рошава във вълните,
господар на съня с пълна власт.
В тях потъва поглед неутолим –
очи, в които дъното не прозира,
цяла вечност от любов не боли,
но и болестта ѝ не се подозира.
