Топ 10 ‘най-миризливи’ сирена

Какво е светът на готварството без сиренето ?! В различните държави се произвеждат и ядат различен вид сирене. Днес сме ви подготвили една много приятна статия за

Топ 10 на “най-миризливите” сирена в света

Миризливи тук го приемайте силно ароматни, на моменти дори задушливи като миризма.

Най-често тези сирена се правят от непастьоризирано мляко, обикновено са меки и отлежават дълго. Въпреки силно отблъскващия им мирис, те имат очарователни вкусови качества и са предпочитани за гурме кухнята.

1 Едно от най-древните меки сирена – Таледжо

sirene Taledzho, Taleggio
сирене Таледжо Снимка: Уикипедия

Историята на ароматния италиански шедьовър е на няколко века и е свързана с едноименната високопланинска долина в град Бергамо, макар сега да се произвежда на много места в Ломбардия, Пиемонт и една от провинциите на Венеция.  За съзряването на сиренето Таледжо в миналото са използвали крайбрежните пещери, където периодично солените морски води, наситени с микроскопични организми, обливали питите бъдещо сирене. Именно тази практика спомага за неговия необичаен наситен вкус и особен аромат.

По традиция, времето за приготвянето му е есенно-зимният период, тъй като  издоеното по това време мляко има определени вкусови качества. Съвременните производители използват специални автомати, които създават и поддържат микроклимат, сходен с този в морските пещери. Ароматът  на този тип приготвено Таледжо се отличава от отлежалото в естествени условия. Заради това някои производители продължават да го приготвят по изпитания древен подход. Тяхното сирене узрява на дървени скари, разположени в крайбрежни пещери. Всяка седмица това ограничено количество сирене се обтрива с морска гъба, помагаща за появата на плесен от определен вид. По структура сиренето е маслено, с тънка коричка с цвят на дървесна кора и с кристали от морска сол на повърхността. Сърцевината му е мека, с плодови нотки и оригинален привкус. Използва се в салати, ризото и полента.

2 Стилтън – кралят на английските сирена

sirene Stilton
Сирене Стилтън

То е едно от най-любимите английски сирена и се произвежда само в графствата Дарбишър, Лестършър и Нотингамшър. Интересен факт е, че селцето, в което за пръв път е произведено сиренето Стилтън , не попада в нито едно  от официално позволените места за производството му.

Текстурата на Стилтън може да е в най-широки граници – от меко, като масло, до твърдо. Съдържа сини жълтици плесен от рода на пеницилините. Ароматът му се увеличава с времето. Най-изискан е той в най-старите сирена. Маслеността му е от 32 до 35 %, което го прави идеален вариант за поднасяне с портвайн.

Крем супите с него  се смятат за шедьовър заради богатия, наситен вкус.

3 “Зловонният епископ” или сиренето с име на круша

sirene Zlovonniat Episkop
сирене Зловонният Епископ

Оригиналното му название тръгва от името на сорт круши. От тези плодове се приготвя сайдер, с който всеки месец се обливат главите зреещо сирене. Влажната среда и липсата на сол до момента на вадене от формите, създава благоприятна среда за жизнената дейност на определени микроорганизми. Именно на тях се дължи “зловонния” аромат на сиренето.Произвежда се от мляко на крави от точно определена порода. Цветът на коричката му варира от бледожълто до оранжево-сивкаво. “Зловонният епископ” трябва да отлежи поне 4 месеца, като в края на периода коричката му става лепкава. Процентът мазнини в него е до 48%.

Когато купувате това сирене, непременно помислете как ще го съхранявате, защото може да ви се догади от силната му миризма. Все пак е едно доста предпочитано сирене заради вкусовите си качества, затова не се отказвайте от него, само защото миризмата му е неприятна. За да се отвъртете от нея, просто изрежете коричката му. Сърцевината  е толкова мека, че може да си намажете филийка с него.

4 Лимбургер – с миризма на пот…

sirene Limburger
сирене Лимбургер

Причината за това сравнение идва от наличието на същите бактерии в него, които придават миризмата на човешка пот. Сиренето Лимбургер се предпочита от всяко немско семейство, макар че всъщност неговата родина е Белгия. То има цвета на сметана, покрито е с мека жълтокафява коричка, и има доста пикантен и солен привкус.

5 Рокфор – едно от най-известните френски сирена

sirene Rokfor
сирене Рокфор

За него се използва само овче мляко, което не се пастьоризира, а съзряването му става само във варовикови пещери. При тези условия плесените от рода на пеницилиновите му придават изтънчен вкус и специфичен аромат.

Бременните жени трябва да бъдат особено внимателни при консумацията му, той като има опасност от заразяване с Листериоза!

Рокфор обикновено се поднася с вина със сладка нотка, която да е толкова силна, колкото по-дълго е отлежало самото сирене.

6 Бри де Мо – сиренето на френските крале

sirene Bri
сирене Бри

Това сирене се смята за кралски продукт, защото много от суверените на Франция  и техните семейства са го предпочитали за тяхната трапеза. Произлиза от градчето Мо, недалеч от френската столица, където освен че го правят , но и организират  често доста панаири в в негова чест.

На външен вид Бри  прилича на питка с диаметър 30 на 40 см и дебелина 3-4 см,  покрита с бял налеп от червени прожилчици. Ароматът му идва от коричката, но някои гурмани смятат, че сиренето трябва да се яде с нея. Ако се отреже, отдолу се появява нежна маса с цвят на сметана и с дъх на лешници. Произвежда се от сурово мляко, което прави сърцевината му нежна и кремообразна. Необходимо  е да се съхранява в хладилник, но преди да се сервира, трябва да престои на стайна температура, за да се разкрият напълно вкусовите му качества и аромати.

7 Сирене Епуас

sirene Epuas, Epoisses
сирене Епуас
Снимка: Уикипедия

 Специален закон във Франция забранява на французите да се качват в градския транспорт със сирене Епуас! Причината за това е силната му миризма, разбира се.

Създаден е от монасите цистерцианци, чието абатство е разположено близо до градчето Епуас, през XVI век В производството му те използват непастьоризирано мляко  и на един етап от съзряването на сиренето, обливат с водка на основата на грозде. Сиренето отлежава между 5 до 8 седмици и се покрива с коричка, чийто цвят зависи от времето на съзряване. При прясното сирене тя е с цвят слонова кост, а когато е най-отлежало, тя е червено-кафява. За ароматът му  казват , че мирише така, сякаш до вас е некъпал се от години човек. Както при повечето споменати сирена, щом се изреже коричката му, лошият мрис  изчезва. Сърцевината му дъха на амоняк. Познавачите на това сирене го определят като силен афродициак.

8 сирене Мюнстер

sirene Muenster
сирене Мюнстер
Снимка: Уикипедия

Според легендата преди седем века монасите от ордена на Свети Бенедикт създават това сирене, като с него заменят  месото.  Твърди се, че е в следствие на дълги експерименти с прокиснало мляко.

Сиренето  Мюнстер се произвежда в района на Вогезите – планински масив в Североизточна Франция, от млякото на точно определена порода крави, които се отглеждат именно на това място. Отмива се с чистите изворни води на планината.  Най-добре според съветите на кулинарните гидове е да се съчетае с вино.

9 сирене Камамбер или Нормански Камамбер

sirene kamember
сирене Камамбер

Известният представител на нормандските сирена, прочул се в цял свят с аромата, сравнен с пушек от комин.

Произвежда се от прясно мляко и зрее около 4 седмици. След върху него се оформя нежна коричка от бяла кадифена плесен. Сърцевината му е жълтеникава и кремообразна. Сервира се добре в комбинация с хляб и не твърде стипчиво вино. Ароматът на Камамбер е по-силно изразен, маслеността по-голяма от тази на сирене Бри.

10 сирене Пон л’Евек –  ангелчето

sirene pon l;evek
сирене Пон Л’евек
снимка: Уикипедия

 

За това френско сирене се споменава за първи път в манастирски летописи от XII в. Най-вероятно отново е създадено от монаси. Тогава сиренето е било известно с името “ангелче”.  Днешното му название е свръзано с това на градче от  Долна Нормандия и се появява чак през XVII в.

Сирене Пон л’Евек е разрешено да се произвежда само в региона на Нормандия  и разположения на юг Майен. Център на производството му е департамент Калвадос, смятан и за негова родина. Приготвя се само от пълномаслено мляко, като за глава от 350-400 грама отиват цели 3 литра. Млякото се загрява до 35 градуса и едва след това се добавя закваската. Формата, под която се приготвя, е квадратна. Зрее в неотоплени сушилни от 2  до 6 седмици, като периодично се обмива със саламура. Цветът на коричката се променя спрямо периода на зреене – от белезникав до червен.

Spread the love
Hobbyslaves

Author: Hobbyslaves

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.